вход, регистрирай се

Цитати

Въведени са общо 9982 цитата от 2440 заглавия.

такава е друга една страна на любовта: тя не може да се помири с насрещна нелюбов. Тя опира дотам в слепотията си, че обвинява насрещния в онова, което е извън човешката воля - да обичаш.
из Белот на две ръце от Вера Мутафчиева
от NeDa, 09.08.20 в 9:21, Рейтинг: 0
Към съученика си роднина (недомустакато, пъргаво, яко и привлекателно дръзко момче) тя изпитваше необистрена склонност.
из Белот на две ръце от Вера Мутафчиева
от NeDa, 09.08.20 в 9:17, Рейтинг: 0
Тя с нищичко не се промени към съпруга си - проживя десетилетие в чиста благодарност, в честно съпричастие. Такава неизменна бива по начало само нелюбовта, любовта е неравна.
из Белот на две ръце от Вера Мутафчиева
от NeDa, 09.08.20 в 9:15, Рейтинг: 0
Павлина

Твоят бележит съименник предупреди,
че любовта е дълготърпелива.

***
Животът не е нищо сложно.
Тое вдишваш и издишваш: на смъртта протакането.
И ако се наложи, ние можем скришом да сме ние:
да затвориме капака на любовната си делва.
***
Понеже тя е дълготърпелива, както казахме
в началото, то ние можем смело да почакаме
да мине врявата.
из Ти, непрестанна новина от Иван Ланджев
от NeDa, 08.08.20 в 12:57, Рейтинг: 0
Емигрантска

***
Денят ни, любима, всъщност не се скъсява.
В уюта на мрака доброто се настанява.
из Ти, непрестанна новина от Иван Ланджев
от NeDa, 08.08.20 в 12:50, Рейтинг: 0
Школа по катерене

Годините ще бързат като минувачи,
а после ще се бавят като справедливост.
За нас това каквото и да значи,
по билото ще се изкачваме щастливи.
из Ти, непрестанна новина от Иван Ланджев
от NeDa, 08.08.20 в 12:45, Рейтинг: 0
Виж слънцето - билярдна топка
пада в ъгловия джоб на хоризонта,
червена и уверена.
из Ти, непрестанна новина от Иван Ланджев
от NeDa, 08.08.20 в 12:43, Рейтинг: 0
"Господин Надежден"
е боксьор от Средна Амнглия
със триста мача,
от които десет са победи.

"Само десет" или "цели десет"
е въпрос на гледна точка.
из Ти, непрестанна новина от Иван Ланджев
от NeDa, 08.08.20 в 12:42, Рейтинг: 0
Не им вярвам

Духовното им търсене
докарва подозрително на снимка -
нещо репетирано и нагласено.
Защо е винаги в природата,
сред водопади и приятни храсталаци?
Винаги ошлайфан пасторал.
Какво ги спира да намерят просветление,
да кажем,
във тролей петица?
из Ти, непрестанна новина от Иван Ланджев
от NeDa, 08.08.20 в 12:40, Рейтинг: 0
Щастлив съм,
че в твоето име
все още
няма тире.
из Ти, непрестанна новина от Иван Ланджев
от NeDa, 08.08.20 в 12:08, Рейтинг: 0
Каузата ми наистина не беше грандиозна, исках само да спася един застрашен от изчезване вид, какъвто и да е, може да е някоя грозна птица, сивкава пеперуда или най-невзрачното бръмбарче.
... спасяването на един вид птица или насекоми не се различаваше от спасяването на човечеството. Пред живота всички са равни...
из Трите тела от Лиу Цъсин
от NeDa, 27.07.20 в 17:48, Рейтинг: 0
Да не би само спасението на човечеството да е спасение? А спасението на други видове какво е? Дреболия някаква? Кой точно е поставил човечеството на такава почетна позиция? Не, човечеството няма нужда от спасител. Реално хората живеят много по-добре, отколкото би следвало.
- Казаха ни,че спасяваш някакъв вид птици?
- Да, един подвид на северозападната лафява лястовица... Това е единственият район по древния маршрут на пролетната им миграция, в който могат да гнездят, само че с намаляването на растителността вече едва се намират дървета
из Трите тела от Лиу Цъсин
от NeDa, 27.07.20 в 17:40, Рейтинг: 0
Това се нарича лоялна опозиция. То означава да се опитате да убедите шефа си, че има по-добра възможност.
Ако винаги сте на едно мнение с шефа си, един от двама ви е излишен!
Мениджмънт означава да накараш другите да работят.
Можем да възпитаваме у хората чувство за отговорност само когато ги товарим с отговорности.
Докато не стане ясно на кого принадлежи маймуната, никой не се чувства лично отговорен за нея и следователно от никого не може да се иска сметка.
Маймунският мениджмънт означава подходящите служители да извършват в необходимия момент по подходящ начин това, което трябва.
Ако успеете като мениджър да накарате подчинените си сами да хранят и гледат своите маймуни, вашите хора започват да мениджърстват. А на вас най-сетне ви остава достатъчно време за планиране, координация, въвеждане на нови идеи, развитие на кадрите и всички други важни задачи на ръководителя, благодарение на които вашият екип ще функционира успешно и в бъдеще.
Когато като малък отивах при майка си и ако ѝ кажех, че ми е скучно, тя ме тупваше по задника и питаше: "Стига ли ти това развлечение?" Или казваше: "Чудесно! Я иди сега и изчисти гаража".
В днешно време хората знаят цената на всичко, но не знаят стойността на нищо.
"-Ех, колко е хубаво да се живее!-провикна се Пипи и протегна краката си,докъдето можеха да стигнат."
...Но красотата, истинската красота свършва там, където започва интелигентността. Интелектът сам по себе си е вече едно допълнение и затова нарушава хармонията на всяко лице. Започне ли да мисли човек, лицето му веднага се превръща само в нос или само в чело, или в някаква друга подобна уродливост. Вземи изтъкнатите представители на която щеш хуманитарна наука. Колко са противни...
Интересуват се как си прекарвам времето. Казвам им, че понякога просто седя и мисля. Но не им казвам за какво. Карам ги да си блъскат главите. Казвам им, че понякога ми е приятно да вдигна глава, ей така, и да ловя дъждовните капки с езика си.
"Има време за всяко нещо. Да. Време за събаряне и време за градене. Да. Време за мълчание и време за говорене."
"... ние не можем да понасяме у хората недостатъците, които притежаваме сами."
Коровиев и Азазело бяха свалили фраковете до масата, редом с тях седеше, разбира се, и котаракът, който не беше пожелал да се раздели с папийонката си, въпреки че тя се беше превърнала направо в мръсна дрипа. Маргарита с олюляване отиде до масата и се опря на нея. Воланд пак й направи знак да се приближи и да седне до него.
— Е, много ли ви измъчихме? — попита Воланд.
— О, не, месир — отвърна, но едва чуто Маргарита.
— Ноблес оближ — обади се котаракът и наля на Маргарита някаква прозрачна течност във винена чаша.
— Водка ли е? — попита тихо Маргарита.
Котаракът подскочи на стола от обида.
— Но моля ви, кралице — изхриптя той, — как бих си позволил да налея на една дама водка? Това е чист спирт!
"-Все още съм луда. Толкова е приятно под дъжда. Страшно обичам да се разхождам, когато вали.
-Не мисля,че на мен би ми харесало - каза той.
- Може да ти хареса ако опиташ.
- Никога не съм опитвал.
Тя облиза устните си.
-Дъждът дори има приятен вкус.
-Какво, искаш да опиташ всичко поне веднъж, така ли? - попита той
-Понякога и два пъти."
— Чакай да помисля — каза Пипи. — Може да пишеш така: „Помогнете ни, инак ще загинем. Без енфие два дни изнемогваме на този остров.“
— Но, Пипи, как ще пишем такова нещо — упрекна я Томи. — Това не е вярно.
— Кое именно? — попита Пипи.
— Не може да пишем „без енфие“.
— Тъй ли? — учуди се Пипи. — Ти имаш ли енфие?
— Не — отговори Томи.
— А Аника има ли енфие?
— Не, разбира се, но …
— А аз имам ли енфие? — продължаваше Пипи.
— Не — възрази Томи, — но ние изобщо не употребяваме енфие.
— Да, именно затова искам и да напишеш: „Без енфие два дни…“
— Сигурен съм, че ако го напишем, хората ще помислят, че употребяваме енфие — упорствуваше Томи.
— Слушай, Томи — каза Пипи, — отговори ми на един въпрос: кои хора най-често остават без енфие? Онези, които го употребяват или тези, които не го употребяват?
— Тези, които не го употребяват, разбира се — отговори Томи.
— Е, тогава какво се опъваш? — заключи Пипи. — Пиши, каквото ти казвам.
"- Да се обвържеш ли?
- Разбира се - потвърди лисицата.- За мен ти още си само момченце, което прилича на сто хиляди други момченца. И нямам необходимост от теб. А и ти нямаш необходимост от мен. За теб аз съм лисица, която прилича на сто хиляди други лисици. Но ако ме опитомиш, ние ще изпитваме необходимост един от друг. За мен ти ще бъдеш единствен на света. За теб аз ще бъда единствена на света..."
Когато често се срещаме с дадени хора, те стават част от живота ни. И като станат част от живота ни, започват да се опитват да го променят. И се сърдят, когато не правим това, което те изискват от нас. Понеже всеки си мисли, че знае как другият трябва да живее живота си, но всъщност никой не знае как трябва да живее своя собствен.
из Алхимикът от Паулу Коелю
от gergan75, 22.04.10 в 19:54, Рейтинг: 9
Недей да се поддаваш на отчаянието. Това ще ти попречи да говориш със сърцето си. Само едно нещо прави мечтата невъзможна: страхът от неуспех.
из Алхимикът от Паулу Коелю
от gergan75, 22.04.10 в 22:49, Рейтинг: 9
"Когато едно дете за първи път изобличи възрастните, когато в сериозната му главица за първи път се вмъкне истината, че възрастните не са божествено всезнаещи, че преценките им не винаги са мъдри, а мисленето правилно и присъдите справедливи, неговият свят изведнъж се оказва в паническа пустота. Боговете се катурват, сигурността изчезва. И което е най-важното: боговете не падат постепенно, а с трясък, стават на парчета или потъват дълбоко в зеления жабуняк. Непосилна работа е да ги издигаш наново, те вече никога не изпускат същия блясък. И светът на детето никога повече не възвръща предишната си цялост. Мъчително е такова израстване."
из На изток от Рая от Джон Стайнбек
от gergan75, 22.04.10 в 21:38, Рейтинг: 8
"С цялата си несигурност, в едно съм сигурен: под най-горния пласт на своята слабохарактерност хората искат да бъдат добри и да ги обичат. Повечето им пороци практически са опит да стигнат по най-късия път до обичта. Стигне ли човек до смъртта, нищо, че е бил може би способен, с влияние, гениален, умира ли необичан, животът му положително изглежда провал, а самата смърт — смразяващ ужас. И ми се струва, че ако вие или аз трябва да избираме между два пътя на мисълта и действието, длъжни сме да помним, че ще умрем, следователно нека се опитаме да живеем така, че нашата смърт да не носи облекчение на света."
из На изток от Рая от Джон Стайнбек
от gergan75, 22.04.10 в 22:40, Рейтинг: 8
"Обичаш ли някого, ти просто го обичаш и нямаш ли какво друго да му дадеш, пак му даваш обич. "
из 1984 от Джордж Оруел
от leonoel, 21.12.11 в 8:34, Рейтинг: 7
—Да излязат ония планети от миналия час—каза учителят.
Тези планети бяхме Живко, Сретен и аз.
—Ти,Живко,както е известно,си Слънцето.Застани тук и тихо,мирно и спокойно се върти около себе си!
—Ти,Сретене,също ще се въртиш около себе си,но въртейки се около себе си,ще тичаш и около Живко,който,както знаеш,представлява Слънцето.
След това постави и мен на мястото ми.
—Ти си Луната.Ти първо ще се въртиш около себе си.Въртейки се около себе си,ще се въртиш и около Сретен,а заедно с него ще се въртиш и около Слънцето,тоест около Живко.
Той взе пръчката и застана встрани като звероукротител.И започна под негово ръководство едно въртене,едно тичане—бог да ти е на помощ.Върти се Живко около себе си,върти се бедният Сретен около себе си и около Живко,въртя се и аз около себе си и около Сретен и двамата заедно тичаме около Живко.Още преди да направим както трябва първия кръг,и на тримата ни се зави свят и се сгромолясахме на земята.Най-напред паднах аз в качеството си на Луна,върху мен се стовари Земята,а върху нея—Слънцето.
из Автобиография от Бранислав Нушич
от AVIS, 17.09.10 в 22:21, Рейтинг: 7
"Аз не говоря за самите неща, сър. Говоря за смисъла на нещата. Седя тук и зная, че живея."
—Макар че ти иначе си магаре,Живко,сега ще представляваш Слънцето.Земята ще бъде както и друг път главата на Сретен,а за Луна ще ни послужи ето този малкият,от втория чин.
Този малкият от втория чин бях аз.
—Когато Слънцето е там,където е сега Живко,а Земята там,където е Сретен,и Луната там, където е тоя малкият,тогава Слънцето изпраща своите лъчи и осветява и Земята,и Луната.Така ли е?
Всички мълчат, понеже не могат да разберат как Живко осветява и с какво осветява.
— Обаче в своя път около Слънцето Земята се оказва в един момент между Слънцето и Луната,ето така!Сега,както виждате,тоя главчо Сретен е засенчил оня малкия и Живковата светлина не може да го освети.Вследствие на това настъпва лунно затъмнение.Разбрахте ли?
—Аз не разбрах—промърмори Живко,източникът на светлината.
Обстоятелството,че не е разбрал точно този,който трябва да даде светлина на другите,разгневи учителя и той му плесна такъв шамар,че бедният Живко получи,изглежда,съвсем нагледна представа за затъмнението,защото веднага добави,мигайки с очи:
—Сега разбрах!
И разбра не само той.Всички ние си изяснихме защо тоя раздел от географията се нарича физическа география.
из Автобиография от Бранислав Нушич
от AVIS, 17.09.10 в 22:15, Рейтинг: 7
...в света винаги има двама души,които се търсят било сред пустинята,било в големите градове. А когато се открият и очите им се срещнат, миналото и бъдещето вече изгубват всякакво значение, съществува само този момент и тая невероятна увереност, че всички неща под слънцето са написани от една и съща Ръка. Ръката,която събужда Любовта и която е създала сродна душа за всеки,който работи,почива и търси съкровища под слънцето. Защото, ако не беше така,мечтите на човешката раса нямаше да имат никакъв смисъл.
из Алхимикът от Паулу Коелю
от gergan75, 22.04.10 в 21:29, Рейтинг: 7
И аз лесно бих простила неговата гордост, ако не беше засегнал моята.