вход, регистрирай се

Цитати

Въведени са общо 9412 цитата от 2345 заглавия.

Обреченост

Понякога излишни ми се струват,
напълно безполезни стиховете.
Наистина - кого интересуват?
От просяка - си мисля - до поета
е само милиметър разстоянив.
Презирам се, когато ме погали
преструвката на нечие внимание...
из Лирика от Николай Колев
от NeDa, 05.12.19 в 21:30, Рейтинг: 0
Есенно утро

Сребрее осланената поляна,
в изровен от порои дол пропада
и стига, полегата и неравна,
порутената гробищна ограда.

Зад хълмите студено утро блика.
Небето се събужда бледосиньо.
Подсвирква тънко като през тръстика
и бръсне вятър, откъдето мине.

Прехвръкват врани, надалеч се мяркат,
над хълм, над дол, над разорани ниви.
Присвил е хоризонтът мокър лакът
и гледа отегчено и сънливо.

из Лирика от Николай Колев
от NeDa, 05.12.19 в 21:23, Рейтинг: 0
Ето ме в жълтия сън на листата,
с болест прекрасна богато дарен,
легнал на спрялото време в следата,
влюбен в облеклия облаци ден.
из Лирика от Николай Колев
от NeDa, 05.12.19 в 21:18, Рейтинг: 0
Защо се мъча да разпаля
на овъглени настроения
неповторимото начало?
из Лирика от Николай Колев
от NeDa, 05.12.19 в 21:15, Рейтинг: 0
Скърцаше под стъпките снегът
и заслушан в сребърния шепот,
гледах как преливаше градът
светли сенки и гирлянден трепет.

В миг разсънената кръв въстана.
Топлият ѝ шал ръцете сгря.
И една ликуваща камбана
вляво на гърдите ми запя.
из Лирика от Николай Колев
от NeDa, 05.12.19 в 20:59, Рейтинг: 0
Събирам пътища неверни
и правя кръстопът голям,
където гилотина черна
е мисълта ми, че съм сам.

Глава съм сложил доброволно
и чакам удар милостив
да заличи каквото помня,
с което бил съм и щастлив.
из Лирика от Николай Колев
от NeDa, 05.12.19 в 17:14, Рейтинг: 0
Моята песен

Годините ми, пламнали от лятната жарава,
се нижат в прашни пътища към родното ми село.
Картина неочаквана! Набързо преминава...
Крайпътната табела с едри букви ме прострелва,
а в бяло и зелено пак побягва Добромирка.
Не виждам прашни пътища, не виждам даже село,
но чувам, че настойчив глас у мен протяжно вика.

Завърта сини бесове небето и ме просва...
"Ще можеш ли - ме пита - да си спомниш чучулига?"
"Това ли е, което трепка и слуха докосва,
а музиката на житата знае как да вдига?"
И камъкът не може с бързина такава падна
в разтворените страници на тая земна книга,
прочетена от детското ми и високо пладне...

Помни, небе, че все пак съм спасил една загадка!
Обичах те без облаци, и с облаци, и всякак!
Рисувах те в омачкана от полети тетрадка...
Не спрях до хоризонта, а видях и по-нататък!
Добре, че ми напомни кой отвесна песен вдига!
От музиката на житата нося отпечатък...
И той ще ме повтори с радостта на чучулига!
из Спасена памет от Николай Колев
от NeDa, 05.12.19 в 13:02, Рейтинг: 0
И обикнах немите възторзи,
на мълчанието, мъдростта...
Под привидно безразлична поза
океанно пей човечността.
из Спасена памет от Николай Колев
от NeDa, 05.12.19 в 12:55, Рейтинг: 0
Страшно е като в окото
на внезапно ослепял -
черна музика без ноти
някой в мене е създал.
из Спасена памет от Николай Колев
от NeDa, 05.12.19 в 12:35, Рейтинг: 0
Ако от чувства няма полза,
от скучен разум няма дваж!
из Спасена памет от Николай Колев
от NeDa, 05.12.19 в 11:09, Рейтинг: 0
Разтварям поглед, дишам леко,
пътувам неизвестно где...
Намирам слънчева пътека
и ставам слънчево дете.
из Спасена памет от Николай Колев
от NeDa, 05.12.19 в 11:05, Рейтинг: 0
Неаполтанска нощ
***
Ах, най-подир надникна тя и ето
с едничък взор сиянье вред резля;
събуди се нечаено морето
и тихо, тихо към брега припя.
из Трепети от Кирил Христов
от NeDa, 04.12.19 в 22:40, Рейтинг: 0
Мъртва целувка
***
Измамна ранна пролетна милувка
да дойде теменужица на свет.
Йощ хладно бе - и без да поживя
погина крехкий цвет.
из Трепети от Кирил Христов
от NeDa, 04.12.19 в 22:38, Рейтинг: 0
Песента под ледовете

Отдавна как вихър листеца прогони
в окови се ручей скова, -
но виж, как навеждат се голите клони
и радостна чуй се мълва.

Нек висне намръщено сводът небесен,
нек вятърът ветви ломи!
Те искат да чуят бунтовната песен,
що под ледовете гърми.

Ах, до-ще пак пролет и ден на победа,
вериги поток ще разбий -
И щом като всичко се в него огледа,
от срам ще се в листи обвий!
из Трепети от Кирил Христов
от NeDa, 04.12.19 в 22:35, Рейтинг: 0
И сгънал като кърпичка желанието си да властва с думи над околните, прогони Папагала Ара...
из Смъртни петна от Борис Христов
от NeDa, 04.12.19 в 6:32, Рейтинг: 0
Камбанен звън отекна в притъмнялата гора и сухите листа се разшумяха като нанизи от миди.
из Смъртни петна от Борис Христов
от NeDa, 04.12.19 в 6:30, Рейтинг: 0
И затова, докато слизаше сега по бързея, приемаше на свойта лодка-еднодръвка по някоя излязла от гората фея, за да му пази равновесие и да будува с него. Последната от тях работеше като метачка на листа в гората. Седеше на брега като прогонен от небето ангел, когато Тилза спря да се притопли върху нейния разжарен огън.
- Красиво е това листо, с което криеш голотата си - похвали избора ѝ той и се загледа в цветовете.
Листото беше толкова различно от останалите, че момичето остана удивено:
- Благодаря ти, че от цялата гора избираш тъкмо него. Държа го повече от двадесет години, а едва сега откривам красотата му - червено-жълтите петна върху това умиращо зелено...
И на раздяла тя му подари листото.
из Смъртни петна от Борис Христов
от NeDa, 04.12.19 в 6:29, Рейтинг: 0
Love is not love
Which alters when it alternation finds
Or bends with the remover to remove.

William Shakespeare
из Гълъбът в нощта от Роланд Флинт
от NeDa, 02.12.19 в 8:55, Рейтинг: 0
Ципа

Ако дървото е добро, ако бъчварят
изпипа хубаво дъгите, уплътни ги и ги стегне,
ще се получи превъзходна бъчва.
А щом и гроздето е хубаво, тогава
дърво и сок ще слеят свойте сили,
докато дълго в мрака отлежават.

Двата различни аромата на пръстта
ще се запазят, но ще се преливат
(макар и с тънка ципа между тях)
един във друг, докато най-подир
в едно се слеят мрак, дърво и вино.

Но в мрака всичко може да се случи...
Назад, назад към тайнството върни се!
Благодаря ти, кратък стих, че пак ми сочиш
едничкия ми бог: Мигът, във който
дървото повече не е дърво,
а виното е нещо повече от вино.
из Гълъбът в нощта от Роланд Флинт
от NeDa, 02.12.19 в 8:51, Рейтинг: 0
Развял ръкавите на черното палто, останало от баща му, той крачеше през гробища, площади и градини, прескачаше огради на светилища, изкачваше планински стъпала и спеше край оброчни камъни. Смееше се заедно с новородените и плачеше за всеки, който си отива от света. Ядеше ли - потапяше се в соса. Когато пиеше - бе истински удавник. А любеше ли - имаше желание да влезе целият в жената. От ваната с вода направо скачаше в калта. Препускаше от град на град, а после с дни прекарваше в дома, обърнат към стената. Четеше и с ушите си, а книгите разрязваше със зъби. Гледаше на всичко с любопитство - и прашинката за него беше важна колкото човека.
из Смъртни петна от Борис Христов
от NeDa, 02.12.19 в 6:03, Рейтинг: 0
В днешно време хората знаят цената на всичко, но не знаят стойността на нищо.
"-Ех, колко е хубаво да се живее!-провикна се Пипи и протегна краката си,докъдето можеха да стигнат."
...Но красотата, истинската красота свършва там, където започва интелигентността. Интелектът сам по себе си е вече едно допълнение и затова нарушава хармонията на всяко лице. Започне ли да мисли човек, лицето му веднага се превръща само в нос или само в чело, или в някаква друга подобна уродливост. Вземи изтъкнатите представители на която щеш хуманитарна наука. Колко са противни...
Интересуват се как си прекарвам времето. Казвам им, че понякога просто седя и мисля. Но не им казвам за какво. Карам ги да си блъскат главите. Казвам им, че понякога ми е приятно да вдигна глава, ей така, и да ловя дъждовните капки с езика си.
"Има време за всяко нещо. Да. Време за събаряне и време за градене. Да. Време за мълчание и време за говорене."
"... ние не можем да понасяме у хората недостатъците, които притежаваме сами."
"-Все още съм луда. Толкова е приятно под дъжда. Страшно обичам да се разхождам, когато вали.
-Не мисля,че на мен би ми харесало - каза той.
- Може да ти хареса ако опиташ.
- Никога не съм опитвал.
Тя облиза устните си.
-Дъждът дори има приятен вкус.
-Какво, искаш да опиташ всичко поне веднъж, така ли? - попита той
-Понякога и два пъти."
— Чакай да помисля — каза Пипи. — Може да пишеш така: „Помогнете ни, инак ще загинем. Без енфие два дни изнемогваме на този остров.“
— Но, Пипи, как ще пишем такова нещо — упрекна я Томи. — Това не е вярно.
— Кое именно? — попита Пипи.
— Не може да пишем „без енфие“.
— Тъй ли? — учуди се Пипи. — Ти имаш ли енфие?
— Не — отговори Томи.
— А Аника има ли енфие?
— Не, разбира се, но …
— А аз имам ли енфие? — продължаваше Пипи.
— Не — възрази Томи, — но ние изобщо не употребяваме енфие.
— Да, именно затова искам и да напишеш: „Без енфие два дни…“
— Сигурен съм, че ако го напишем, хората ще помислят, че употребяваме енфие — упорствуваше Томи.
— Слушай, Томи — каза Пипи, — отговори ми на един въпрос: кои хора най-често остават без енфие? Онези, които го употребяват или тези, които не го употребяват?
— Тези, които не го употребяват, разбира се — отговори Томи.
— Е, тогава какво се опъваш? — заключи Пипи. — Пиши, каквото ти казвам.
Коровиев и Азазело бяха свалили фраковете до масата, редом с тях седеше, разбира се, и котаракът, който не беше пожелал да се раздели с папийонката си, въпреки че тя се беше превърнала направо в мръсна дрипа. Маргарита с олюляване отиде до масата и се опря на нея. Воланд пак й направи знак да се приближи и да седне до него.
— Е, много ли ви измъчихме? — попита Воланд.
— О, не, месир — отвърна, но едва чуто Маргарита.
— Ноблес оближ — обади се котаракът и наля на Маргарита някаква прозрачна течност във винена чаша.
— Водка ли е? — попита тихо Маргарита.
Котаракът подскочи на стола от обида.
— Но моля ви, кралице — изхриптя той, — как бих си позволил да налея на една дама водка? Това е чист спирт!
"- Да се обвържеш ли?
- Разбира се - потвърди лисицата.- За мен ти още си само момченце, което прилича на сто хиляди други момченца. И нямам необходимост от теб. А и ти нямаш необходимост от мен. За теб аз съм лисица, която прилича на сто хиляди други лисици. Но ако ме опитомиш, ние ще изпитваме необходимост един от друг. За мен ти ще бъдеш единствен на света. За теб аз ще бъда единствена на света..."
Когато често се срещаме с дадени хора, те стават част от живота ни. И като станат част от живота ни, започват да се опитват да го променят. И се сърдят, когато не правим това, което те изискват от нас. Понеже всеки си мисли, че знае как другият трябва да живее живота си, но всъщност никой не знае как трябва да живее своя собствен.
из Алхимикът от Паулу Коелю
от gergan75, 22.04.10 в 19:54, Рейтинг: 9
Недей да се поддаваш на отчаянието. Това ще ти попречи да говориш със сърцето си. Само едно нещо прави мечтата невъзможна: страхът от неуспех.
из Алхимикът от Паулу Коелю
от gergan75, 22.04.10 в 22:49, Рейтинг: 9
"Когато едно дете за първи път изобличи възрастните, когато в сериозната му главица за първи път се вмъкне истината, че възрастните не са божествено всезнаещи, че преценките им не винаги са мъдри, а мисленето правилно и присъдите справедливи, неговият свят изведнъж се оказва в паническа пустота. Боговете се катурват, сигурността изчезва. И което е най-важното: боговете не падат постепенно, а с трясък, стават на парчета или потъват дълбоко в зеления жабуняк. Непосилна работа е да ги издигаш наново, те вече никога не изпускат същия блясък. И светът на детето никога повече не възвръща предишната си цялост. Мъчително е такова израстване."
из На изток от Рая от Джон Стайнбек
от gergan75, 22.04.10 в 21:38, Рейтинг: 8
"С цялата си несигурност, в едно съм сигурен: под най-горния пласт на своята слабохарактерност хората искат да бъдат добри и да ги обичат. Повечето им пороци практически са опит да стигнат по най-късия път до обичта. Стигне ли човек до смъртта, нищо, че е бил може би способен, с влияние, гениален, умира ли необичан, животът му положително изглежда провал, а самата смърт — смразяващ ужас. И ми се струва, че ако вие или аз трябва да избираме между два пътя на мисълта и действието, длъжни сме да помним, че ще умрем, следователно нека се опитаме да живеем така, че нашата смърт да не носи облекчение на света."
из На изток от Рая от Джон Стайнбек
от gergan75, 22.04.10 в 22:40, Рейтинг: 8
...в света винаги има двама души,които се търсят било сред пустинята,било в големите градове. А когато се открият и очите им се срещнат, миналото и бъдещето вече изгубват всякакво значение, съществува само този момент и тая невероятна увереност, че всички неща под слънцето са написани от една и съща Ръка. Ръката,която събужда Любовта и която е създала сродна душа за всеки,който работи,почива и търси съкровища под слънцето. Защото, ако не беше така,мечтите на човешката раса нямаше да имат никакъв смисъл.
из Алхимикът от Паулу Коелю
от gergan75, 22.04.10 в 21:29, Рейтинг: 7
И аз лесно бих простила неговата гордост, ако не беше засегнал моята.
"Пипи тръгна по улицата. С единия си крак стъпваше на ръба на тротоара, а с другия — на паважа. Томи и Аника я проследиха с очи, докато се скри от погледа им. След малко тя се върна. Сега пък вървеше заднишком. Правеше го, за да си спести обръщането, когато тръгваше обратно към дома. Пипи стигна до портата на Томи и Аника и спря. Децата мълчаливо се разглеждаха. Най-сетне Томи попита:
— Защо вървиш заднишком?
— Защо вървя заднишком ли? — възкликна Пипи. — Не живеем ли в свободна страна? Човек не може ли да върви както си иска?"
Когато всички дни станат еднакви, това означава, че хората са престанали да забелязват хубавите неща в живота.
из Алхимикът от Паулу Коелю
от gergan75, 22.04.10 в 19:59, Рейтинг: 7
Ще се срещнем там, където няма тъмнина.
из 1984 от Джордж Оруел
от AVIS, 03.09.10 в 22:04, Рейтинг: 7
В същия миг в кабинета влезе жена с униформена куртка и фуражка, с черна пола и платненки. От чантичката на колана си жената извади бяло квадратче и тетрадка и попита:
- Тука ли е "Вариете"? Светкавична. Разпишете се.
Варенуха драсна в тетрадката на жената някаква заврънкулка и щом вратата хлопна подире и, разпечати квадратчето.
Като прочете телеграмата, той премига и подаде квадратчето на Римски.
В телеграмата пишеше следното: "Ялта "Вариете" Москва Днес единайсет и половина криминалната милиция се яви кестеняв горнище пижама панталон без обувки психопат се представя Лиходеев директор "Вариете" Пратете светкавична ялтенска милиция къде директорът Лиходеев."
- Те ти, булка, Спасовден! - възкликна Римски и добави - Още една изненада!